Търси се някой, за който да гласувам след половин година!
Няма да гласувам за комунистите и техните внучета(Хамстера Станишев, Ловеца Първанов, Вечно трезвият Петков, Прокурорчето престъпник, Енергийният вожд Овчаров, Еничарът Миков ), защото очевидно всеки път управлението им ни води до национална икономическа или социална катастрофа. ДПС няма да ги коментирам, такова нещо не трябва да съществува. Атака ми изглеждат малко демагози, а тоя с бялата коса – Психопат. СДС досега не са ми доказали с нищо, че заслужават моя глас, имам чувството, че отдолу са си същите хора само корицата на списанието се сменя. Марто трябва да се потруди доста. ДСБ и разните подобни ми свиват стомаха и всеки път като чуя Костов ми се драйфа. Да не говорим за Софиянски, мястото на всички които споменах до тук е в затвора, не в Парламента . НДСВ също спокойно мога да сложа в горната категория боклук, заедно с всякаквите му зелени, земеделци, оранжеви и други подобни кърлежи.
Герберите ми допадаха отначало и Бойко ми беше симпатичен, но напоследък много се заиграва със Сергейчо и сякаш е опозиция само на приказки, а реално е с тях, което автоматично го лишава от моя глас, остават му още доста заблудени домакини обаче.
И какво се получи, не остана за кой да гласувам. Разните му еднодневки са безсмислени, в момента просто никой не заслужава глас, а искам да гласувам.
Обикновено предпочитам хората да си вършат работата и да правят нещо, без шумотевица и PR, не е нужно да се харчат народни пари за пропаганда и всеки ден да слушам по новините колко са велики управляващите ни, виждам добре какъв провал са. Знам, че по изборите всички са силни на обещания, но аз не искам много…
Първо ще спомена нещата, които не искам да прави тоя/тези, за който ще гласувам, а после и нещата, които искам.
Не искам:
0. Да се коалира с ДПС. Без “но”, “обаче”, “ако”. Точка.
1. Да се коалира с БСП, нито в състава им да има бивши соцфункционери, комсомоли и подобни парашутисти.
2. Да толерира гейовете и сходните им гнусни твари. Не искам и да толерира циганските и останалите малцинства. Знам, че от това лъха омраза, но не съм толкова голям , че да не мразя циганите и педалите. Е престарах се, не ги мразя, особено когато не ги виждам, просто са ми противни с всичките си демонстрации и имам чувството, че малко попрекалиха.
3. Да подкрепя ислямизацията на България, най-малкото защото сме християнска страна, който иска да ходи на джамия да ходи, само че в Анадола.
4. Да са учавствали във властта.
5. Да са проруски или антиевропейски настроени
6. Не искам демагози, циркаджии, шоумени, шуробаджанащина
Ето и нещата които искам:
1. Искам някой, който има воля да прави промени, защото има голяма нужда от мнооого, ужасно много промени, не само в хората, но и в системата.
2. Искам някой, който най-после да защитава националните интереси, а не само да си пълни джоба от държавни поръчки и приватизационни сделки.
3. Искам да не се ограничават личните свободи, но и воля за борба с престъпността и мафията, защото в момента всичко е мафия. Корупцията трябва да се изкорени. Как – не знам, но е ясно, че никой от сегашните политици няма да го направи. Дали защото не искат или защото не искат и не могат, не знам. Наказанията са добър метод като начало, стига да се прилагат.
4. Искам адекватна здравна и образователна политика. Не искам комунизъм, но ходили ли сте на лекар скоро? Няма смисъл да се говори за нивото на образованието, с всяко следващо поколение ставаме все по-тъпи и по-прости.
5. Искам ясни правила и воля за промени в съдебната система, не може едно дело да продължава години.
6. Искам воля за преследване и наказание на всички, предали националния интерес, например Овчаров. Освен него много други трябва да си получат заслуженото. Трябва пример и най-после някоя важна клечка на топло.
7. Не на последно място, искам прозрачно управление, не конфиденциални условия по договорите, които ние плащаме, повече експерти и по-малко братовчеди и комисионни при вземането на решенията.
8. Искам модернизиране на администрацията и оптимизиране на полицията, сега са твърде много разплути и корумпирани тулупи.
Толкова е малко и уви, толкова е невъзможно. Не и тук, не и следващите 50 години. Знам, че разсъжденията ми са елементарни, но на първо време горното ме устройва, надявам се на нещо ново до изборите, друго не остана.