Те са тук, защото ние ги търпим!

Видя се, че правителството няма да падне, тоя мърльо царя няма смелостта, доблестта и глупостта да излезе от коалицията. Сега до изборите ще изхарчат още каквото могат, ще разпродадат каквото е останало, ако има нещо такова, ще донапълнят партийните каси за изборите, а и за после, когато няма да са на власт, я с ДДС, я от контрабанда или наркотици, ще заложат мини за следващите управляващи и ще чакат . Ще чакат, защото знаят, че колелото ще се завърти и след някой друг мандат отново ще са в управленето, просто системата е такава.… Щом като хората бяха толкова тъпи да ги изберат след провала в 1997 година, а не да ги изпонатикат в затворите, значи ще ги изберат пак, просто няма кой друг и същите тези партийни боляри ще са в парламента, или синовете, внуците и протежетата им…Защо? Защото системата е такава…
Чуха се разни мнения за мажоритарен вот. Без да съм мислил кой знае колко по темата това ми се вижда ужасна идея, особено тук, в България. Като чуя мажоритарен вот си представям Азис и Преслава в парламента.Твърде елементарно.(Преслава си я представям и на други места, където би се справила много по-добре със сигурност ) Всеки, случайно или не сдобил се с полулярност, някой спортист или който може да си го позволи, все хора, които едва ли биха могли да са ни от полза във властта. Не че сега сигурно не се купуват местата или пък сегашните депутати са много кадърни, но сякаш не сме узрели още за изцяло мажоритарен вот.
Да кажем, че от 7 милиона българи(съмнява ме да има толкова, а и отделен въпрос колко са българи циганите и турците) 4 милиона имат право на глас, от тях при 50% активност, което си е много, ще гласуват 2 милиона за ~220 места, това прави грубо по 9000 гласа за място, е, предполагам зависи и колко места има предвидени за съответния регион, някъде ще са достатъчни и по-малко, което ми изглежда постижимо, макар че не знам какво става ако един събере 100000 гласа примерно, за другите остава ли нещо…, имам чувството, че доста гласове ще се загубят. Това на практика значи, че едва ли не всеки едър феодал, или работодател, или просто човек с пари ще може да си набави необходимите гласове за мандат в Парламента, а там ще е мазало.
Може би по-добър вариант е пропорционална система с някакъв мажоритарен елемент, където членовете на партията избират кой къде да е в листата или пък комбиниран мажоритарно пропорционален вот, където мажоритарните елементи са част от пропорционалния резултат – тоест ако партия спечели 15% без мажоритарно избрани тя си получава 15% от местата в парламента, а ако има мажоритарно избрани и 15% от пропорционалния вот пак си получава 15-те % в парламента, но мажоритарно избраните влизат на местата на някой от листата. Друг вариант е мажоритарно избраните да получават определен процент от местата, другите да са разпределени пропорционално, или пък всяка партия да даде списък от имена, а гласоподавателят да избира конкретно име от списъка на партията и тези с най-много гласове да влизат. Сигурно всяка система си има и предимства и недостатъци, може би не всичко е приложимо навсякъде, а и хората са различни…
Не съм толкова добре запознат, а и мисля че сегашната система в България не е проблемът, който трябва да ни притеснява. Притесняват ме глупаците, които гласуват(а и тези, които не гласуват с идеята, че нищо не могат да променят), в това число голяма част от носталгично настроените пенсионери, циганите, които за 5 лв продават гласа си(и гъза си), турците, които прииждат като на екскурзия по изборите и всички малоумници, които по закон имат право да гласуват, но с действията си и живота си не допринасят с нищо за другите, а напротив само им вредят. Защо гласът на 18 годишен хлапак да има еднаква тежест с гласът на серозен, улегнал възрастен, който отглежда и възпитава децата си, плаща данъци, генерира блага за останалите и има някакъв социален статус на благополучие?
Защо Айшето и Хасан да имат равни избирателни права с работодателят им, който осигурява работа на още 200 човека примерно ?
Защо мазен мангал, който не работи и разчита само на помощи да гласува с един глас, колкото и уважаван преподавател в университета, колкото и студентите му?
Знам, че е на практика невъзможно, но какво пречи всеки да гласува в зависимост от това колко е полезен за обществото, например този, който плаща най-много данъци да има повече гласове от този, който не плаща данъци. Този, който има някакъв обществено приет статус(неее не говоря за чалга певиците и измислените “звезди”) също да получава право на по-силен глас, например доказани специалисти, учени?
Да има например някакъв предварително одобрен коефициент, по който да се умножава гласът на човек и става от 1 до 20, или някаква скала и всеки да знае колко тежи гласът му на изборите, коефициентът да може да се променя и да е публично известен? Само пред Господ и пред закона трябва да сме равни
И защо трябва изборът да е окончателен в рамките на мандата, не може ли при положение, че не изпълнява предизборните обещания депутатът да бъде отзован от избирателите и мястото му да се заеме от някой, който ще изпълнява предизборната програма.
А да , нямам нищо против въвеждането на малък мажоритарен елемент, но нека депутатуте носят наказателна отговорност за начина, по който ни управляват, както машиниста носи отговорност за влака си.(А не да подписват договори и концесии, да предоговарят условия и да продават и бъдещето ни и да останат безнаказани) И нека тази наказателна отговорност да е още по-голяма за мажоритарно избраните. Въпросът май пак опира до търсенето на отговорност и прилагането на наказания, неща, които нашето общество все още не е узряло да изисква, а и едва ли някога ще стигне по-далеч от чалгата, ракийката и салатката.